Временни изложби

Следи от древен Египет, Леванта и Месопотамия по българските земи

Това лято отдел „Археология“ и отдел “Природонаучен” към Регионален исторически музей – Варна съвместно с Националния археологически институт с музей към БАН-София, РИМ-Шумен, исторически музей Свищов, историческите музеи в Балчик и Котел и Института по океанология-Варна организират изложбата „Следи от древен Египет, Леванта и Месопотамия по българските земи“.
Комбинацията от археологически находки и природни образци в една обща изложба оформя нейният интердисциплинарен характер. Целта на този нетрадиционен подход е да представи възможно най-голям обем от специфична и разнообразна информация по атрактивен и лесен за възприемане от широката публика начин.
Жителите и гостите на града могат да разгледат бронзови статуетки и теракоти на египетски божества; камък за стриване на зърно и тежест за пресоване на маслини; различни видове медни слитъци; ювелирни изделия; битови предмети оформени като бюстове на  африканци и нубийци; монети с изображения на персийски владетели и източни божества.

 


Подбрани образци от различни видове минерали и кристали илюстрират отделни аспекти от религията и бита в древен Египет: съответствието между определено божество и конкретен кристал; минералите, от които са били приготвяни гримове и пигменти за писане.

Акцентът на изложбата е глава от мумия на жена, подарена на Карел Шкорпил от руския консул Александър Рачински в края на XIX век. За първи път ще бъдат показани пред публика и четири глинени плочки с клинопис заедно с превод на текстовете върху тях. Плочките произхождат от Ирак (земите на древния Вавилон) и са датирани в VI  в. пр. Хр. Те са донесени от българският дипломат и общественик Петър Матеев в края на XIX в.  и са част от фонда на историческия музей в град Котел.


  Изложбата може да бъде посетена до края  на месец септември.

 

Контактите между земите на Тракия и древния Изток
през праисторическата и античната епоха

Контактите между земите на Тракия и Изтока датират още от праисторическата епоха. Според отделни древногръцки митове, основателят на троянското царство Дардан се заселил в Азия, потегляйки от земите край река Истър (дн. Дунав). В „Илиада“ Омир описва роднинската връзка между царете на Троя и Тракия: дъщерята на тракийския цар Кисей – Теано, е била главна жрица на богинята Атина в Троя и съпруга на Антенор - съветника на троянския цар Приам. Техният син Ифидамант е бил отгледан в дома на тракийския цар и е имал за съпруга една от неговите дъщери. Историческата достоверност на тези митове се потвърждава от еднотипните археологически находки, открити в някои праисторически селища в Тракия и в най-ранните пластове на Троя. През бронзовата епоха между Тракия и Източното Средиземноморие съществували тесни контакти, основани на търговията с медна руда. Някои антични автори съобщават, че митичният тракийски певец и музикант Орфей е посещавал Египет, от където пренесъл мистериите в чест на боговете.

Контактите между Тракия и Изтока обаче не винаги са имали мирен характер. Отделни сведения с митологичен характер описват похода на египетския фараон Сезострис в Тракия. През 512 г. пр. Хр. персийския цар Дарий I предприел неуспешен поход срещу Скития, по време на който преминал по черноморския бряг на Тракия. До края на гръко-персийските войни южнотракийските земи по бреговете на Хелеспонта и Пропонтида са били под персийска власт. През IV в. пр. Хр. Александър Велики обединил земите на Елада, Тракия и Персия в едно огромно царство. На неговата територия започнали интензивни процеси на смесване между културите на Егейския свят, Балканите и Изтока. Те продължили след смъртта на Александър и разпадането на неговото царство. Под управлението на династията на Птолемеите, Египет достигнал нов разцвет. През III в. пр. Хр неговата територия граничела с тракийските земи по крайбрежието на Хелеспонта и Пропонтида.

След I в. пр. Хр. по-голямата част от античния свят била подчинена под властта на Римската империя. Влиянието на източната култура се разпространило върху цялата територия на империята, част от която са били и тракийските земи. Така възникнала латинската сентенция Ex Oriente Lux, Ex Occidente Lex – От Изток светлината, от Запад законът. Императорите от династията на Антонините възприели култа на египетския бог Серапис като техен закрилник и покровител на военните им победи. Египетската богиня Изида била почитана като покровителка на моряците и мореплаването в цялата римска империя. Митовете и религията на древния изток формирали гностическите учения и оказали влияние върху отделни елементи от Стария завет.

Допълнителна информация:
Един българин в земите на Асирия, Вавилон и Халдея