
Уважаеми посетители,
От 01 май Музеен обект „Аладжа манастир“ преминава към лятно работно време – всеки ден от 9.00 до 17.00 часа, без почивни дни.
Достъпни за посещение ще бъдат парка, скалният манастир и музейната експозиция.
Препоръчва се при посещенията да се спазват стриктно заповедите на министъра на здравеопазването и на кмета на община Варна за противоепидемични мерки.
Екипът на музея Ви очаква.
Желаем Ви здраве!
Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Началото на системни проучвания на този християнски паметник е поставено в края на ХІХ век от основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил.
През 1927 г. Аладжа манастир е обявен за “народна старина”, а през 1968 г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение. Няма данни за това кога е основана монашеската обител. Оцелелите в параклиса стенописи свидетелстват, че тук е кипял богат духовен живот по време на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в ).
След падането на България под османско робство в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към края на XV или началото на XVI век е окончателно изоставен.
Християнското име на манастира е неизвестно. Названието “аладжа” е от персийски или арабски произход и означава “пъстър, шарен”. В началото на миналия век К.Шкорпил е записал едно предание, според което патрона на манастира е бил Св.Спас ( от Христос Спасител ). Необичайните архитектурни форми и многобройните предания за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи сред развалините, създават тук атмосфера на тайнственост и мистика, която от десетилетия привлича многобройни почитатели. За един век тези дадености утвърждават Аладжа манастир като една от най-привлекателните туристически дестинации по Българското Черноморие, включена в почти всички световни гидове. През 70-те години на миналия век в близост до манастира е изградена музейна сграда, в която наред с постоянната експозиция, представяща миналото на монашеската обител, са уредени и други, посветени на българската християнска култура.
Във фоайето на музея посетителите могат да закупят научнопопулярни издания, дискове с българска църковна музика, разнообразни сувенири.
Снимането с телефони, таблети и любителски камери в Аладжа манастир |
ЛЕГЕНДИ ОТ АЛАДЖА МАНАСТИР
От няколко години посетителите имат възможност да видят и вечерните представления на уникалния аудиовизуален спекта-къл «Легенди от Аладжа манастир», носител на наградата на Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация «Културна атракция на 2010 г.»
![]() |
Той поставя началото на създаване разнообразни форми на туристическа анимация, използващи като идейна основа богатото културно и духовно наследство на региона, с цел устойчиво развитие на туристическата индустрия във Варна по европейски образец.Спектакълът е изграден по мотиви от книгата на Валери Кинов “Легенда за Аладжа манастир”, но включва и елементи, които представят културното наследство на племената и народите населявали Варненския регион от най-дълбока древност. |
В хронологична последователност са проследени зараждането на живота на планетата Земя преди милиард години, древното Сарматско море, покривало преди 15 милиона години територията на цяла Югоизточна Европа, запалването на огъня от първите хора, съкровищата на Варненския халколитен некропол и раждането на европейската цивилизация, култовите ритуали на гетските племена, основаването на античния Одесос от гръцките мореплаватели, римския период, създаването на българската държава и покръстването на българите. Основно място в спектакъла е отделено на основаването, възхода и гибелта на средновековния скален манастир край Варна. Финалната поанта, на фона на Исусовата молитва, е символ на Възкресението на средновековния скален манастир и непреходността на човешките и християнски ценности.
Наред със светлинните и звукови ефекти върху скалния масив, в който е изграден Аладжа манастир се проектират филмови импресии заснети по мотиви от легендите, което като творческо решение няма аналог в цяла Югоизточна Европа.
Постановката на спектакъла е дело на режисьорът Николай Йотов, сценарият е на Валери Кинов – дългогодишен уредник на музея и национален паметник на културата “Аладжа манастир”, а музиката е на композитора Георги Андреев.
Парковото, ефектното и художественото осветление и озвучаване е проектирано и изпълнено от варненската фирма за светлинен дизайн “Призма” с управител инж.Стефан Шулц.
Лятно работно време: Май – Октомври На манастира и музея: 9.00 – 17.00 ч. без почивни дни
Справки: Информация: 052 355 460 aladzha@museumvarna.com
|