Новини

"Одесос през римската епоха (І - ІІІ век)" - новата книга на известния археолог Александър Минчев от Регионалния исторически музей във Варна.

10 ноември 2021

Източник: https://bnr.bg/varna/post/101554446/odesos-po-rimsko-vreme?fbclid=IwAR3QdQeB7K4ZhjBRgqHbkWakS9Kpp7mOsqg9jJbOoPuYlCrYovdeNMzoahI

"Одесос през римската епоха (І - ІІІ век)" е новата книга на археолога Александър Минчев от Регионалния исторически музей във Варна. Тя е плод на дългогодишен труд. Toвa е първото обширно изследване за историята и археологията на античния град през този период. В нея на повече от 500 страници са събрани резултатите от проучванията на варненските археолози в него и околностите му през последните над 130 години, както и данните от исторически извори, надписи и технологични сведения.

В първата част е проследено хронологически историческото място и развитието на Одесос в рамките на Римската империя. Във втората част са описани всички аспекти от живота на града, подкрепени с разнообразни материали и други археологически данни. Разгледани са неговото административното устройство и обществен живот; градоустройство, архитектура и отбранителна система; некрополи и гробни съоръжения, население и религия; изкуство и култура; спорт и забавления, както и местното монетосечене през І-ІІІ в. Книгата е богато илюстрирана.

Светлана Вълкова разговаря с автора - Александър Минчев:

Това е едно доста обширно изследване, колко време писахте този труд?

Първият опит беше през 2006 година, когато в серията „10 книги за Варна“ направих една студия от около стотина страници точно под същото заглавие, където събрах по-накратко данните, които имаше дотогава за Одесос през I – III век. Прие се добре, но тъй като достъпът до тези томове е по-ограничен, колеги ми подхвърлиха идеята да направя отделна книга. Преди десетина години започнах наистина да работя по нея, като всеки път я завършвах, но излизаха нови неща, тъй като разкопките в града не спират и много интересни материали, данни, надписи се откриват междувременно. В един момент реших, че това не може да продължава до безкрайност и миналата година се свързах с издателя Петър Тодоров.

Наистина е доста голяма, осъзнавам го малко пост фактум, но пък съм искал да дам всичко, което знам, което има като факти и данни, като епиграфика, история за Одесос, който наистина е един от много важните търговски, икономически и културни центрове в балканската част на Римската империя и особено в провинция Долна Мизия, към която принадлежи.

Как е структурирана книгата?

Тя е разделена на две части. В първата проследявам историята на Римската империя и мястото на Одесос, доколкото има запазени исторически сведения и разбира се, въз основа на епиграфските данни. Във втората част е представен самият град с неговата територия, както градска,така и извънградска, т.е. тогавашната Одесоска област, след това – административното устройство, управлението на града, архитектурата, благоустройството. Разгледани са също водопроводи, канализация, уличната структура и вече се преминава към населението, етническия състав и неговите промени в течение на тези три века. Разглеждам също културния живот, спорта, забавленията. Широко място е отделено и на религията – различните култове, които се проследяват както по скулптурни релефни паметници, така и по надписите, откривани в града и околностите. Изобщо смятам, че съм представил една цялостна картина на града и живота в него през Римската епоха.

Всичко това е въз основа на изследванията на мои колеги предшественици, като се започне от братя Шкорпил, особено голямо значение имат те, както и някогашният директор на Археологическия музей, известният епиграф и археолог Милко Мирчев, Горанка Тончева, Александър Кузев, Димитър Димитров, Сергей Покровски, и разбира се, моето поколение и поколението след мен – младите колеги Васил Тенекеджиев, Мария Войкова, Игор Лазаренко, Елина Мирчева и други.

Кои са най-емблематичните археологически обекти от това време, които са включени в книгата?

Няма съмнение, че това са Римските терми – това е най-важният обект, те са най-големите в страната, четвърти по големина в Европа и изключително добре запазени, на нашия континент това са най-запазените като размери римски терми.

От римската епоха има запазена също малка част от инфраструктурата, тоест улици, но тъй като това е един жив град, е много трудно да бъдат представени навсякъде откритията на археолозите. Във всеки случай през последните години имаме някои добри резултати - например разкриването на римската и късноантичната крепостна стена в района близо до гарата, надявам се Община Варна да прояви най-после интерес и да експонира откритията там, както подобава, може да вземат добър пример от Пловдив, където градските власти дават твърде много, за разлика от нашия град.

С какво одесосчани от този период са били по-добри от нас?

Ами със сигурност са яли по-чиста храна, дишали са по-чист въздух. Важно в това изследване беше, че търговските връзки, които те са осъществявали, се разширяват твърде много и това е нормално, тъй като те влизат в един голям общ пазар на Империята, който започва от Англия, нагоре стига до Трансилвания, надолу - почти до днешен Ирак, на изток – почти до Северното Черноморие. Това благоприятства много обмена, тъй като нашият регион винаги е бил една от житниците на древния свят, а храна навсякъде се търси. В замяна на това са получавали от всички точки на Римската империя материали и суровини, които пък са необходими за местното производство. Примерно имаме открити в близост до Одесос и без съмнение минали през неговото пристанище оловни слитъци от мини в Испания, имаме сирийски и египетски стъклени съдове и релефни лампи, имаме червенолакова керамика от Северна Италия и Германия, също така бронзови съдове от Мала Азия и Италия, да не говорим за неща, които трудно можем да открием, но без съмнение са идвали тук, като скъпи платове, накити от злато и скъпоценни камъни, дори и кехлибар от балтийските райони е намерен в гробове на жители на Одесос от II - IIIвек.

А по отношение на инфраструктурата, ако я сравним със сегашната?

Сравнението до голяма степен е в полза на римската инфраструктура. През римската епоха настъпват промени в градоустройството, градът се разширява, построява се нова крепостна стена, въвежда се известната от по-рано така наречена Хиподамова система, т.е. улиците са били устройвани с посока изток-запад, настлани са с големи каменни плочи, има дълбоки канали, в които са се вливали канализационни тръби от сградите покрай тях. Там са минавали и водопроводите на града, изградени са и зидани водопроводи на някои места. 

Ако си представим, че сте живял по римско време, какъв щяхте да бъдете?

Предполагам, че щях да съм библиотекар, да се занимавам с някаква наука, тъй като не съм добре със занаятите, както казваше баба ми – вързани са ми ръцете. С някаква интелектуална работа щях да се занимавам...