Новини

Спасително археологическо проучване в античния Одесос и късносредновековна Варна през 2017 г.

29 юни 2017

В дълбочина, под пода на съвременното помещение, се откри хоросанова подложка/основа на под от късноантична сграда (обр. 3). В хоросановата подложка се откриват голямо количество фрагментирани плочи от мраморна подова настилка и по-големи фрагменти от късноантични тухли и битова керамика. Хоросанът е бял, с редки примеси от натрошена строителна керамика и е с дебелина – 8/10 см. Установихме две перфорации на хоросановия пласт от по-късни боклучни/септични ями, от османския период. Първата от тях се ситуира в източната част на квадрата и попада изцяло в него (обр. 4). Тя е с диаметър 1.60 м, а втората – в западната и е разкрита само частично. След изчерпването на пълнежа на ямата, който съдържа керамика от периода XVII – XVIII в., се достигна до пласт от сивокафява пръст с наличието на въгленчета и значително количество фрагментирана късноантична строителна и битова керамика. В дълбочина има наличие на единични фрагменти римска керамика.
При проучването в северната част на двора бяха документирани основи от следосвобожденски градежи – зидани канали от началото на ХХ в. и по-ранен глинен водопровод положен върху тънка подложка от бял хоросан (обр. 5). Със същия хоросан са измазани и връзките между отделните тръби. Водопроводът е прекъснат при прокарването на разкритите по-късни зидани канали. Глиненият водопровод се отнася към края на османския период или след Освобождението. Проследената му дължина е 1.60 м, като са разкрити изцяло четири тръби с дължина от по 30 см, (без муфите) и диаметър 20 см. Под следосвобожденските градежи се установи наличието на две септични/боклучни ями от османския период, които са компрометирали сектора почти до нивото на стерила. В ямите се съдържат значително количество покривна и битова керамика от периода XVII – XVIII в.
Единствено в северозападния ъгъл на квадрата се установи достатъчно запазен и ненарушен по-ранен културен пласт. Там беше проследено нивелиращо ниво от жълта песъчлива глина и културния пласт под него. В него се откриват две бронзови монети: от първата пол. на V в. и на Теодосий II (402–450 г.) и късноантична керамика, които датират пласта в периода от средата/втората пол. на V – VI в. Под културния пласт се установиха следи от разрушена постройка с лека дървена конструкция – от греди, забити в стерила (чист жълт пясък). Покривът е бил от тегули. От запълването на траншеята и гнездата за гредите произхожда римска керамика, която датира археологическата среда в III в. От почистването на траншеята произхожда и остъклена стопилка, което допуска възможността за наличието в близост на производствено съоръжение.
Керамичният материал от проучванията обхваща три хронологични групи – антична керамика, от периода на османското владичество и такава от следосвобожденския период и новото време. От археологическа гледна точка интерес представляват първите две групи – античната и тази от османския период, които са и обект на публикацията. Като най-ранни могат да се отделят два малки и нехарактерни фрагмента от чернофирнисови трапезни съдове от периода на Елинизма. Ограниченото им количество може да се обясни, както с малката площ на проучванията, така и с възможността, периметърът да не е бил интензивно обитаван в този период. По-добре е представена керамиката от римския и късноантичния период, като сред нея доминират амфорите. С едно изключение по-голямата част от тях са от периода на Късната античност.
В заключениe може да се каже, че преди строежа на настоящата къща, в границите на проучената площ има три периода на обитаване: през III в.; втората половина на V – VI в. и XVII – XVIII в. През III в. обитаването вероятно е свързано с производствен процес extra muros. През следващия период – при разширението на укрепения град на север – районът е бил застроен. През османския период тази част е била жилищен район.
В югоизточна посока от разкритите структури, през втората половина на 70-те години на XX в., е разкрита и експонирана част от римска улица (обр. 1). Посоката на улицата е С/И–Ю/З. В по-късно време е била частично застроена и по този начин стеснена. От уличната настилка са запазени in situ три плочи (обр. 6), които покриват канала разположен под тях (обр. 7). В средата на едната е изработен вторично кръгъл отвор с жлеб за фиксирането на капак. Отворът е контролен, за периодична проверка състоянието на канала. От двете страни на канала са разположени като улична настилка по-малки плочи с различни размери, включително и мраморна – вторично употребена като сполия.
Запазена е част от зид, изграден върху улицата при нейното по-късно стесняване. От срещуположната му страна, на улицата, при симетрично разположен градеж върху настилката, е запазен масивен каменен блок, използван вероятно за база на колона/стълб.
Археологическите останки от разкопките на ул. „Драгоман“ попадат на трасето на въпросната улица. Но явно тя не е достигала до тях, защото те попадат извън очертанията на града от времето когато тя е положена. Най-вероятно улицата е изградена през втората четвърт на IV в., когато целият град е застроен и укрепен наново. Стесняването на улиците в Одесос, при последвалото презастрояване на града, се случва към V в. По това време градът явно нараства като население и като територия, и се разраства извън крепостна стена в тази си част. По това време са изградени и късноантичните постройки, чиито останки открихме при археологическите разкопки по на север. Най-късната антична крепостна стена, която обгражда коментирания ареал е построена през втората четвърт/средата на V в.


Ръководител на археологическите разкопки: д-р Христо Кузов