Новини

Археологически проучвания в Одесос (extra muros) през 2016 г

17 октомври 2016

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поради надстрояване на съществуващата жилищна сграда на ул. „Дебър” № 44 в град Варна, конструкторът на проекта е предвидил да се изградят колони, които ще носят новопостроения във височина етаж. На местата на фундаментите на проектираните колони се заложиха седем археологически сондажа. Двата попадат в малко вътрешно дворче, а останалите в приземния етаж на съществуващата къща. За целта плочите от настилката в двора бяха демонтирани, а пода от бетона плоча на приземните помещения беше изкъртен на нужните места.

Най-отгоре теренът е подравняван със съвременни строителни отпадъци от строителството на настоящата къща. По време на археологическите проучвания се установи, че основите на съществуващата постройка достигат културен пласт от османската епоха, с голяма концентрация на керамика и фрагментирани едри животински кости. В дълбочина се разкри жълтеникава хоросанова подложка на под от късноантична сграда, която към момента на проучването вече не е запазена. Дебелината на хоросановото ниво е от 15 до 20 см. Под горната замазка хоросана е рохък, с високо съдържание на пясък. В него има малко фрагментирана битова и строителна късноантична керамика. Върху него има ясно изразено опожаряване. Над и под хоросана има наличие на късноантичен културен пласт. Отдолу пласта съдържа значителен примес от пясък и дребни парченца хоросан.

Сградата вероятно се е намирала извън крепостната стена на Одесос (extra muros), в югозападна посока. Явно функциите й са били свързани с пристанището на града, което е било в близост – в южна посока. Регистрираният късноантичен пласт изобилства както с разнообразна битова керамика, така и със строителна. Според нея културния пласт и структурата се датират в VI в. Стерила под културния пласт представлява зеленикав пясък.

Откритата в хода на археологическото проучване керамика попада в периода на късната античност и османската епоха.

От късноантичната керамика са определени следните групи: вносна лакова, битова и амфори. Откритата керамика от османската епоха е сравнително малобройна и силно фрагментирана. Могат да бъдат определени следните категории съдове: гърнета, гювечи, стомни, лули, нощни гърнета и строителна керамика.

В заключение могат да бъдат направени няколко важни извода относно по-точното датиране и функцията на комплекса през епохата на късната античност.

            Въпреки наличието на няколко фрагмента от римската и късноримска епоха, почти всички съдове биха могли да бъдат поставени в рамките след средата/края на V–началото на VII век. За пръв път от територията на античния Одесос са анализирани амфори и вносна керамика от различни производствени центрове, събрана от един комплекс. Потвърждават се няколко важни извода относно вносната късноантична лакова керамика и амфорите, чието разпространение е силно зависимо от икономическите и политически събития в периода преди създаването на quaestura exercitus и след това.

            Преди създаването на формированието се наблюдава значително присъствие на различни типове амфори от Северна Африка, докато след 536 година значително се увеличава броят на амфорите от Източното Средиземноморие, истро-понтийската зона, а при обнародваните данни – и от Мала Азия.

            Към края на V–началото на VI век се наблюдават значителни промени в търговските контакти на Одесос, което е видимо от вносната керамика и амфори. В този период значително намалява вносът на амфори от района на Северна Африка за сметка на амфорите типове LRA14 и късната версия на Зеест, тип 80. Известните за сега производствени центрове на типа LRA1 са в Кипър, остров Кос и няколко други района в Източното Средиземноморие. С произход в този ареал са и няколко други типа, докато амфорите от тип Gaza са произвеждани в Палестина. Вносът, съответно и търговските контакти се засилват особено в VI в., за което съдим по вносната керамика – характерна за този период.

            Изложените факти и представените материали, спомагат за изясняването функцията и датировката на комплекса. Сред откритите материали преобладават амфорите – 73,00 %. Освен това, наличието на вносна керамика и съдове за специално предназначение унгентарий, предполагат интерпретацията на откритите структури като част от складово помещение или магазин. Подобна интерпретация може да се подкрепи и от някои от амфорите, които вероятно са служели и за трапезни и реекспорт на стоки и храни.

            На база всички налични хронологични и аналогични примери на анализираната керамика, може да се каже, че основния и най-интензивен период на обитаване е периода на VI в.

 

 

Ръководител на проучването д-р Христо Кузов