За Аладжа манастир

Архитектура

Тип: Статия | Епоха:

Aладжа манастир е един от многобройните скални манастири  в България,  съществували през ХIII - ХIV век. Археологическите проучвания са открили останките на над хиляда подобни обекта на територията на страната. 
В архитектурно отношение скалният манастир край Варна е по-близък до градените манастири. Помещенията му са разположени едно до друго и са с ясно функционално  предназначение. По-голямата част от тях се намират на първия етаж. Отделни елементи позволяват да се определи къде са били главния манастирски храм, трапезарията и кухнята, монашеските килии, църквата за заупокойни молитви и криптата на манастира. През Средновековието те са били закрити отвън от самата скала, но вследствие на земетресение или срутване през ХVІІ или ХVІІІ век цялата предна част е била разрушена.

 

Въведение - Скалните манастири

Тези уникални култови паметници се срещат масово върху една обширна територия, включваща почти цяла Югоизточна Европа и Близкия изток. В историческата литература се е утвърдило мнението, че появата им е свърза-на с появата и разпространението на християнството. Известно е, че пещерата е основен символ в най-важните християнски тайнства Рождеството и Възкресението. Късната символика на християнството свързва пещерата с отвъдния свят, с подземното сакрално място, където се полагат телата на мъртвите, но и където са пазят от осквернение висшите познания и символи. Това обяснява присъствието на пещерните обители в бита и практиката на отшелниците и ранните монашески братства от IV - VI век, а скалните манастири от средновековния период се явяват продължители на тази традиция.
По-голямата част от скалните манастири са съсредоточени на Балканите, по Северното Причерноморие и в Близкия изток. Това не е случайно – известно е, че тези територии са люлката на християнството. Скални манастири има на територията на България , Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Грузия, Армения, Турция, Израел и Гърция.
В Западна Европа скалните манастири са рядко явление. Скални манастири има в Испания и Италия, но там пещерните помещения са само детайл от общите архитектурни комплекси,.
Скалните монашески обители заемат особено място в религиозния живот на средновековна България. Издълбани или дооформени в естествени пещери, далеч от селищните центрове, те поразяват с изключителното разнообразие на строителни похвати и архитектурни решения. Срещат се както единични, издълбани в скалата килии, така и големи комплекси, разположени на два и повече етажа, свързани с преходи, площадки, тераси и издълбани в скалата стълбища.
Археологическите проучвания са открили останките на стотици скални църкви, скитове и килии на територията на България. От тях в днешни дни действащ е само манастирът “Св.Димитър Басарбовски” до гр. Русе, а няколко други, сред които “Аладжа манастир”, манастирът “Св. Архангел Михаил” до с.Иваново, Русенско и др. са обявени за паметници на културата от национално значение и функционират като исторически резервати и музеи.
В манастира “Св. Архангел Михаил” са запазени 7 църкви, десетки скитове и килии и над 50 стенописи, включени в световния Регистър на паметниците на културата под закрилата на ЮНЕСКО.

 

Култа към пещерата

Пещерната обител носи праисторическия спомен за лоното на Майката Природа, надеждно укритие от враждебните и непонятни природни сили. За праисторическия човек пещерата  е първото домашно огнище. Това е мястото, където човекът прави най-великото си откритие – огъня. Той населява видимия и невидим свят с божества и демони, а образите им изписва върху неравните стени на пещерата. Така възниква първата култова живопис, а пещерата от домашно огнище се превръща в храм.
Религиозните вярвания от езическия период обогатяват представите на човека за пещерата. Натрупал значителни познания за себе си и околния свят, той влага нови елементи в култовата  й символика. Той вече е опознал великото тайнство на зачатието и смъртта. Затова уподобява пещерата с утробата на Майката Земя, оплождана от Слънчевия Бог, а в същото време за него тя е входът към отвъдното, към подземния свят на мъртвите.
Късната символика на християнството я свързва с отвъдния свят, с подзем-ното сакрално място, където се полагат телата на мъртвите, но и където са пазят от осквернение висшите познания и символи. Чрез идеята за възкресението от гроба или единението на духа с бога, пещерата придобива символична, преобразяваща сила.
В житието на св. Йоаким Осоговски пише:“… Царството небесно прилича на квас и както квасът разлага и преобразява брашното в сладостен хляб, така и отшелническото тяло се пречиства от всичко земно в утробата на пещерата, неговата плът изгаря, преобразуващата сила на земята изхвърля всичко нечисто, ненужно, за да се достигне безплътното. И да съхрани само една тънка телесна обвивка, носеща светлината на божествената благодат и поради това нетленна и вечна…”

 

Манастирският храм

В най-западната част, на първо ниво, е бил разположен главният манастир-ски храм. За християните храмът е “Домът на Бога”, обитаван невидимо от Господ в обкръжението на свита от ангели и светии. В него са били извършвани по-важните богослужения, сред които първостепенно място заема  литургията. Част от нея е “Евхаристията”  (Светото Причастие)

Полукръглата ниша в източния край на храма свидетелства, че там е бил олтарът. Останките от каменна маса са част от “Светата трапеза” – светия и непорочен жертвеник, на който е била принасяна безкръвната жертва..
Олтарното пространство е било отделено от останалата част на храма с дървен иконостас. То е било богато украсено със стенописи, по-голямата част от които са унищожени след изоставянето на манастира.
Върху северната стена на храма е издълбана малка ниша  – т.н. “певник” –  мястото на църковния хор. Вляво от “певника” са запазени две каменни пейки, на които са сядали  по-старите монаси или важни гости. В тавана на църквата е запазен малък кръгъл отвор, който в случая символизира купола на християнския храм. В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен проход води към останалите помещения на първо ниво.

 

Гробищна църква за заупокойни молитви

Източно от трапезарията се намира малко помещение, от което липсва по- голямата част. Издълбаната в източната стена полукръгла олтарна ниша и каменното стълбище, което води към криптата ( костница ) отдолу, свидетелстват, че това е църквата за заупокойни молитви на скалния манастир. В нея са били полагани за поклонение телата на починалите братя и извършвани нощните бдения пред телата на покойниците.
Следите от мазилка върху оцелялата северна стена и малък стенописен детайл показват, че и тази църква е имала стенописна украса.

Гробищната църква е имала още едно предназначение. Зад олтарното пространство е била издълбана голяма ниша, до която се е стигало по  страничен ходник, разположен вероятно в липсващата предна част. В нишата е била укрепе-на дървена стълба, която през коминообразен отвор е водела към параклиса на второто ниво на манастира.

 

Крипта ( костница )

Криптата е разположена в най-ниската част на първо ниво. Тя е била отделена от входната площадка с каменен зид.

Средновековната крипта е имала само два гроба. Малкият им брой свидетелства за това, че и в този манастир е съществувала практиката костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба и полагани в обща костница.

 

Входна площадка

Пространството, непосредствено пред криптата, е входната площадка към манастира. До нея се е достигало от околния терен по дървена или въжена стълба, която през нощта е била изтегляна горе. Входната площадка е била старателно оформена, а в началото на изрязаните в скалата стъпала, които водят към вътрешността на манастира, е имало дървена врата. Голямата ниша вдясно от входната площадка е била стопанско помещение.
Върху входната площадка има издълбани още три гроба. Откритият в единия от тях сребърен пръстен-печат, датиран към ХVІІ-ХVІІІ в., свидетелства, че погребенията са от периода на късното средновековие. 

 

Параклис

Второто ниво представлява само една по-голяма ниша, в източния край на която е разположен манастирският параклис. Монасите са достигали до него чрез дървената стълба, укрепена в пода на гробищната църква. Параклисът е единственото помещение на скалния манастир, в което е запазена по-голяма част от оригиналната стенописна украса от ХІІІ – ХІV век. Най-добро е състоянието на стенописа върху тавана, който представя един от основ-ните сюжети в християнството – Възнесение Господне. Стилът в изписването на отделните фигури, цветовата гама и орнаментацията дават основание да се приеме, че стенописите са дело на майстори от манастира до с. Иваново.

Озарени от светлината на свещите образите по стените оживяват. Лъчезарен ангел със загадъчна усмивка придържа единия край на син небесен кръг, от който Христос гледа замислено към грешния човешки свят. Малък кораб, символ на нечия християнска душа, пори вълните на житейското море под знака на кръста, за да постигне вечен живот.
Защо този молитвен храм е изграден на такова високо място?
Отговорът се крие в изповядваното от монасите от скалните обители средновековно учение за божествената светлина –  “исихазъм”. Изкачвайки всеки ден стъпалата към параклиса, исихастите от скалната обител се потапяли в пълно мълчание и с дълбока вътрешна молитва търсели “Божествената светлина”.

 

Стенописите

Стенописната украса на всеки манастирски храм е имала важно значение за живота на православния християнин. По стените на църквите и манастирите, върху иконите и страниците на книгите са били изписвани ликовете на Иисус Христос, Божията майка с Младенеца и други светии, които с присъствието си имали задачата да помогнат на вярващия в ежедневната битка, която водели в душата му Бога и Дявола.
В манастирската църква поклонникът можел да се докосне до светите изображения по стенописите и иконите и прогони от себе си злите сили. Колени-чил пред чудотворните икони със сведена глава, той се чувствал сигурен в защитата на свещените образи.
Изкусни майстори или техни ученици от по-известни или по-малко известни живописни школи били канени да изписват стените на църкви, параклиси и други култови помещения, свързани с християнската вяра.
Стенописната украса на манастирския храм в Аладжа манастир е покривала изцяло стените, но след  изоставянето на манастира по-голямата част от нея е унищожена. Малко повече информация за някогашната стенописна украса ни дават бележките на К. Шкорпил и едно запазено акварелно копие на художника Милен Сакъзов от 30-те години на миналия век. Централно място е заемало изображе-нието на Богородица. От акварелното копие се вижда, че тя седи на висок трон, а в скута си придържа с дясната си ръка Младенеца. По периферията на изображе-нието, особено в долната част, отчетливо се долавя друг пласт стенописи. Сравнителната датировка на горния пласт го отнася към ХIII – началото на ХIV век. В такъв случай долният пласт, от който личи само една ръка, придържаща книга (вероятно част от изображение на Иисус Пантократор), е вероятно от ХI - ХII век.

 

Монашески килии

Отляво на коридора, след стълбището, са разположени монашеските килии. Освен за почивка те са служили и за всекидневната молитва на монасите, която според манастирския устав е важно условие за постигане на духовно съвършенство. Килиите са били отделени една от друга с дървени или скални прегради. В тавана непосредствено над входа на килиите се виждат отвори в скалата, в които са били укрепени дървени греди. Върху тях са били окачени завеси от ръчно тъкан плат, които са изпълнявали функцията на врати.

В стените се забелязват неголеми ниши, в които са били поставяни икони или други вещи на монасите.
Първата килия е по-голяма от останалите. Предполага се, че в нея е живял и приемал гости игуменът на манастира. Останалите са с малки размери и в тях липсват всякакви удобства – по всяка вероятност монасите са спели  върху сламеници, напълнени с трева или листа от гората. Тази изключително бедна обстановка и малкият размер на килиите предпола-гат, че това е бил манастир на отшелници.

 

Трапезария и кухня

В края на коридора през тесен отвор се влиза в голямо помещение с неправилна форма. Върху северозападната му стена е издълбана неголяма полукръгла ниша. Тук е било огнището на манастирската кухня. Отшелническия начин на живот, който е водело монашеското братство предполага, че храната е била изключително оскъдна.
В лявата, по-голяма част на помещението е била трапезарията на манастира. Трапезарията е едно от важните помещения на всеки манастир. Тя носи в себе си дълбок символичен смисъл, чието начало може да се търси в “Тайната вечеря” и общите трапези на ранните християни.

Важен детайл, подчертаващ свещенодействието, извършвано в трапезарията е малката апсида, издълбана върху източната стена. Под нея обикновено е сядал игуменът, а самата тя е олицетворявала “Божественото присъствие” в обреда на братската трапеза.

 

Катакомбите

На запад от основния скален комплекс, сред гъстата растителност, е скрита още една група пещери, разположени на три нива. Братя Шкорпил са ги нарекли “Катакомбите” по аналогия с култовите средища на първите християни. На първото ниво се намират останките от няколко помещения. В средата на северната стена на най-голямото от тях е изрязана полукръгла ниша, която показва, че помещението е раннохристиянска църква.
На второто ниво има още едно голямо помещение. Предполага се, че то е било използвано за крипта (костница).

В един от ъглите му се вижда вход, който през тесен проход води към древна християнска гробница. На източната стена над гробовете е врязан кръст, а встрани се виждат буквите “алфа” и “омега”. От тях сякаш се долавят словата на Спасителя: ”Аз, Иисус Христос, съм “алфата” и “омегата”, Аз съм първият и последният, началото и краят”.

Скалите вдясно от гробницата крият още една загадка. В тях е издълбан малък вход, затрупан от свляклата се земна маса. Накъде води и какви тайни крие е неизвестно. Предания разказват, че от него започва подземен лабиринт, в който по време на османското нашествие в края на ХІV в. са скрити съкровищата на този и още дванадесет манастира.
Врязаният кръст и откритите находки, датирани към IV - VI век,  дават основание да се предположи, че Катакомбите са били обитавани през ранно-християнската епоха. По-късно, през XIII-XIV век, заедно с Аладжа манастир, те оформят един по-голям  монашески комплекс.

 

 

 

Други паметници в близост до Аладжа манастир

На изток от основния манастирски комплекс се намират останките на още два архитектурни паметника, проучени частично от братя Шкорпил. Това са основите на 40-метрова  трикорабна базилика с три абсиди  и до нея малко укрепление. Откритата керамика свидетелства, че базиликата и укреплението  са от ранно-християнската епоха ( V-VІ в.)
Едно сведение на известния византийски хронист - император Константин VII Багренородни (913-959 г.) гласи:”... в земите на Южна Скития ( дн. Добруджа ) и по Черноморието имало много християнски центрове, които варварите унищожили...”
Това дава основание да се предположи, че Катакомбите, базиликата, укреплението, а може би и основния скален комплекс са представлявали един от най-ранните християнски центрове на Балканите от IV-VI в.