За Аладжа манастир

Проучвания

Тип: Статия | Епоха:

За първи път името на манастира се среща в книгата “Писма от България” на руския писател и пътешественик Виктор Тепляков, посетил Варна по време на Руско-турската война от 1828 – 29 г. В третото писмо той разказва древни предания за Аладжа манастир, чути от един монах в манастира “Св. Константин и Елена”.
Няколко реда за манастира оставя в книгата си “Пътувания по България” и чешкият историк Константин Иречек, който го посещава през 1884 г.

Началото на системни археологически проучвания на скалния манастир е поставено от пионерите на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил. Родени в гр. Високе Мито, Чехия, двамата братя пристигат в България по покана на своя братовчед Константин Иречек, по това време министър на просвещението на Княжество България.На два пъти – през 1887 г., а след това през 1894 г.Карел Шкорпил е назначаван по негово желание като учител във Варна. През 1904 г.тук се установява и другият брат – Херминегилд. 3а братя Шкорпил изборът на Варна не е случаен. "Варна е имала най-славна история между всички днешни градове... Тя е била най-важния пункт на Западното Черноморие от устието на Дунав до Босфора...” пише в едно писмо К.Шкорпил.

Още при първото си идване във Варна през 1887 г. Карел Шкорпил проявява жив интерес към Аладжа манастир.През 1892 г.в "Сборник за народни  умотворения, наука и книжнина” излиза първата научна публикация за манастира, подписана от двамата братя. 

„Нигде природата и човешкият труд не са събирали толкова много красота и ценности на толкова малко пространство. Няма по – прекрасно място за възвеличаване на Бога и неговото прекрасно творение!”– пише в едно свое писмо Карел Шкорпил

На 12 декември 1901 по идея на двамата братя и с благословията на Варненския и Великопреславски митрополит Симеон група общественици и интелектуалци основават във Варна първото археологическо дружество в България. Още с основаването си дружеството поема грижите за Аладжа манастир, като членовете му полагат усилия за почистване и ликвидиране на последиците от вандалското отношение на местното населе­ние към старината.

Благодарение на К. и Х.Шкорпил за първи път се прониква и в недостъпния до тогава параклис със сравнително добре запазени стенописи от средновековния период. Откритите при разчистванията находки (монети, керамика, части от едно кандило, фрагменти от стенописи и др. ) са описани и публикувани от братя Шкорпил в Известията и Годишните отчети на ВАД. В архивите на БАН и Археологическия музей във Варна се пазят голям брой от черновите бележки на К.Шкорпил, свързани с проучванията на Аладжа манастир. Сред тях са две окомерни скици, които дават представа за съхранената по времето на К.Шкорпил храмова живопис от манастира. Карел Шкорпил е оставил и един архитектурен план на манастирската църква и килиите, изработен с голяма прецизност. В много от записките на К.Шкорпил, в ежегодните отчети и в някои от Известията се срещат много поверия и легенди за манастира, като най-често срещаната е тази за митичния покровител на манастира "Рим папа” или “Имри поп”. В архива на БАН се пази и чернова бележка на Карел Шкорпил, според която има предание, че името на манастира е "Св.Спас" ( от Христос Спасител ).

През 1912 г. по предложение на ВАД с решение на Комисията по старините към Министерство на просвещението Аладжа манастир е обявен за “народна старина”.

Съществени са заслугите на братя Шкорпил и за полагане основите на културния туризъм в България. В едно свое писмо К. Шкорпил пише:“… историческите паметници могат да бъдат не само извор на познание и гордост, но чрез превръщането им в туристически обекти могат да бъдат създадени реални възможности за проучването и опазването им, за развитие на националната икономика”.

Още тогава двамата братя оценяват изключителния потенциал на Аладжа манастир като туристическа дестинация с важно икономическо значение. По тяхна идея през 1915 г. Народното събрание на Царство България взема решение да преотстъпи на Варненска община няколко хиляди декара около Аладжа манастир, включващи и част от бреговата ивица, за изграждане на народен парк и курорт, доходите от който да бъдат използвани за проучване и опазване на съществува-щите в тях старини и построяване на музей в гр.Варна. Решението е утвърдено с Указ на цар Фердинанд от 27 април 1915 г.

През 1930 г. по инициатива на К.Шкорпил към ВАД е създадено “Настоятел-ство за опазване на народната старина Аладжа манастир”, което предприема мащабна дейност за оформяне на държавната гора в Народен парк. Същата година известни варненски художници рисуват картини, посветени на манастира. От тях най-ценна е картината на Милен Сакъзов, която представя стенописната украса от притвора на параклиса, незапазена до наши дни.

През следващите години К.Шкорпил все повече се ангажира с научно-изследователска дейност, която отнема значителна част от времето му. По тази причина през 1933 г. той си подава оставката като Председател на ВАД,  което слага край на дългогодишната му  дейност, свързана с проучването на средновековния скален манастир край Варна.

През 1945 г. грижите за паметника се поемат от Археологическия музей във Варна. През 80-те години на миналия век проучвания на скалния манастир и околностите му извършва археологът ст.н.с.Димитър Димитров.

Цялостно проучване и картиране на паметника, съдържащо нови данни, е извършено през 1989 г. от археолога доц. д-р Георги Атанасов и изкуствоведа Димо Чешмеджиев. Резултатите са публикувани в Известията на Народния музей във Варна, т. 26 ( 41 ), В. 1990 г.